Из дневниците на една бивша съпруга

Отпускам се с подпухнали от плач и отчаяние очи на дивана. По телевизията има новини и се заглеждам в тях, сякаш никога и нищо не ме е вълнувало повече от политиката и членството на България в ЕС. Помня всяка дума от емисията, помня грешките на управляващите ни, изтъкнати в доклада. Мисля си, че нещо трябва да може да се направи. Мисля си за това, че следващия път трябва да отида да гласувам. И се питам къде ще е това. По адресна регистрация аз се водя, че живея в жилището, което напуснах преди няколко часа. Трябва да си сменя данните в личната карта. Да си върна фамилията на татко ми. Имам толкова много работа, детето ще се прибере от училище.
Разведена! И пак плача. Етикет "разведена" - мразя го! Гняв залива личността ми и набирам телефона ти: "Доволен ли си сега, виждаш ли какво направихме? Трябваше да се промениш много отдавна." Чувам пресипнал от яд глас: "Ти ми изневери, по дяволите!" "Изневерих ти, замисли се защо, какво плучавах от теб?"
Болезнени разговори. Бяха много, бяха често.

Гримирам се и обличам новата си дреха. Днес ще ходя при родителите му, новата му приятелка ще е там. Заради сина ми трябва да отида и да се представя добре - нека го обвиняват, нека му говорят после за мен. Как не го е срам да я води там като знае, че и аз ще присъствам. Идва ми да я хвана за косата и да се разправя с нея. С кои очи се е съгласила да отиде, за нея нищо ценно ли няма? Ами детето ни? То заслужава ли да вижда това? Нагъл и жесток човек - как може да не означава нищо това, че имаме общо дете?

Прегръщам те нежно, а от очите ми рукват сълзи. Сега разбирам, че моето дете ще има братче от друга жена. Минаха три години, а още ме стяга сърцето като се сетя. Търся виновните, търся причините, търся себе си. Момчето ми усеща сълзите ми: "Мамо, защо плачеш?" Не зная! Не зная това, обидена съм, самотна съм, завиждам му, че той е щастлив, че успя да се влюби отново. Яд ме е, че не правя нищо с живота си, бясна съм, че си спомням и още по-бясна, че все се питам ами ако бях опитала. Аз съм умна жена, хитра жена, може би можех да запазя семейството си в името на детето си, може би можех сега аз да родя неговото братче.

Минаха осем години. Не ти ли е странно, че някога сме спали в едно легло, че сме правили секс, че сме се карали за това къде да стои солницата. Разбрал си за мен, разбрал си за моята любов, виждаш, че съм щастлива, но си свикнал да живееш в стереотипи, мили. Притесняваш се, даваш съвети, чувстваш се длъжен да ме защитиш от този мъж, който ми обещава бъдеще, но ти си сигурен, че няма да се разведе. Не разбираш защо се усмихвам, но ме намираш много по-красива от преди. Децата ти играят в двора и закачат батко си, който вече е голям за игри, но виж как се забавлява с малките. Ето го нашето богатство, мили приятелю. Радвам се, че се тревожиш - няма за какво. Не искам бъдеще, разбрах че настоящето е, което имаме истински, ето този момент, тази късна сутрин, този разговор с теб. Изводите, които сме направили, болката, която сме си причинили, усмивките, които сме си подарили. Но те са важни и потребни тук и сега, не утре, не за в бъдеще. Аз съм богата жена, приятелю! Не се опитвай да ме убеждаваш в противното.

Тихо е след вас вкъщи. Снът ми е някъде навън с приятели. Колко незряла съм била за семейство тогава, колко незряла бях и за арзвод и за любовник, колко незряла бях за любовница в началото на връзката си. Колко ли още има да зрея, да уча, да раста. Поглеждам се в огледалото и се виждам като дете, което се е затичало към ръба на хоризонта. Смее се, а знае, че той винаги ще е пред него. Може би се смее точно за това.

Тези неща са сложни и лични. Няма готова формула, съветите не винаги важат.
Всяка любов е уникална.Какво ще се случи с нея никой не може да предположи.
Радвам се, че все пак си намерила спокойствие и начин да продължиш напред.
Единственият съвет, който бих си позволила да дам е - не гледай назад.
Поздрави.

Да си мислила преди да си изневерявала. Ако не си получавала нещо от него е трябвало да му говориш. Ама много да му говориш. Не се изкарвай жертва.

едната съвети дава да продължи напред, другата наби канчето. Жената се е развела преди осем години, съпругът има деца и брак с друга, доколкото разбрах. Просто ни запознава със състоянията през които е преминала и какво е научила.

Браво, Светланке! Много ми хареса!

"едната съвети дава да продължи напред,"
..........................
???????????????
Къде видяхте това?
Моят съвет е -да не гледа назад. Има разлика.
Ясно,че е преодоляла нещата и е подредила живота си по нов начин.
Но това не пречи понякога мислите да се връщат назад в миналото и да го преживява отново и отново....
Много сте тъпа!

О, знаеш ли, понякога е полезно да погледнем назад. Така осъзнаваме изминатия път, не за да се връщаме по него, а за разберем какво от него да си вземем за онзи, който предстои.
Отношенията ми със съпруга ми бяха много зле, когато се разведохме :-) Сега, в името на това, че имаме общо дете и защото и двамата пораснахме и понатрупахме опит, превърнахме войната в едно мирно и полезно познанство. Ужасно доволна съм от това, за мен и за сина ми това означава ПОБЕДА!

Недей да се обиждаш на горния анонимен, едва ли е правилно да си разменяте така обиди и определения, та вие не се познавате.
Във виртуалното пространство е много лесно да не разберем някой, защото той не би могъл да бъде няколко реда в блога или коментара си.
Пожелавам ти много усмихнати моменти!

Не се изкарвам жертва :-) Мислиш ли, че когато една жена говори много на един мъж ще има ефект или по-скоро наистина ли го мислиш? Имах любовник - да, защото исках похот - признавам, защото така ми беше по-лесно да не видя в каква заблуда живея. Сега вече това няма значение. Аз поисках развода си, той ми го даде и така :-)

Недей с тези обидни определения. Понякога човек просто се обърква ;-)

Да! Разведох се преди осем години. Същия следобед, когато написах своят текст, бившия ми съпруг беше дошъл да доведе децата си, за ад се видят с брат си. Седяхме на една маса и си приказвахме, той ме убеждаваше, че не съм щастлива от връзката, която имам сега, опитваше се да ме защити като по-голям брат. Странно е! Наистина е странно - толкова много сръдни, емоции, гняв, през които преминах първите години след развода си, а ето че след осем години седим и си говорим. Още съществува някаква обич, още сме загрижени един за друг... точно като онази обич между брат и сестра, между хора, които са имали и мат нещо общо. Но няма страст, ревност, няма болка, караници и опити да се заблуждаваме - всичко е толкова красиво и спокойно.

Аз се радвам, че успяхме да постигнем такива отношения.

Може да съм млад и неопитен, зелен в брака и т.н. Но, никога не бих простил изневяра, никога няма да проговоря на човек, който се е отнесъл така с мен и ще го зачертая от живота си без значение цената. Ако стигнеш до сериозно отношения с някой, живеете заедно, имате деца, брак... и стъпиш в страни. Повода е оправдание за собствената ти слабост. За мен такава слабост е непростима. Ако има проблем, ако нещо липсва, опитваш се да го решиш заедно с партньора. Ако в самозаблудата си решиш да търсиш навън, после и да се осъзнаеш ще е късно. Аз такава грешка не бих си простил, не бих простил и на друг. Колкото и да е силна любовта, всяко нещо си има граници. Похот... до тук бях с четенето. Битува мнение, че мъжете изневерявали повече, май обаче е мнооого обратно. А това е меко казано грозно. Повръща ми се.

"никога не бих простил изневяра" Никога е силна дума, не е хубаво да я използваме така сляпо.
След толкова много години и случки, аз знам какво всъщност означаваше тази изневяра - опитах да сложа край на брака си по страхливия начин. Истината е, че не исках да продължавам да живея в едно, лишено от страст съжителство. Изневярата е само външна проява на вътрешно вълнение.

А дали е простима? Прошката не означава "продължаване на връзката". Прошката означава да възвърнеш твоето си спокойствие... в същината си тя е4 егоистично деяние, свързано единствено и само с теб. Моят съпруг (бивш) ми прости изневярата - сега сме добри познати, почти приятели - все пак имаме общо дете, което се нуждае от това родителите му да се разбират, което разбираемо не беше така първите три години след развода.
Странно! Чак след като приключих връзката си с тогавашния си любовник, аз разбрах, че живея в заблуда и един ден просто подадох молба за развод, за да дам шанс на себе си и на съпруга си за ново начало. Той сега има втори брак и две деца. Щастлив е, което много ме радва. Аз също съм щастлива с връзката, която имам в момента.
Изневярата е гнусна, защото е лъжа. Но когато си вътре във вихъра на собствените си случки умееш наистина добре да си вярваш в заблудите, които сам си проектираш. Само времето помага да се осъзнае истината.